Гладните пиленца – приказка за нашите желания и потребности

Гладните пиленца - приказка за нашите желания и потребности

Имало едно време пет малки пилета, които живеели с татко петел и мама кокошка в една селска къща на едни добри хора. Една сутрин петте малки пиленца се събудиха и бяха много гладни, както много от нас, когато се събудим сутрин или се приберем от училище, детска градина или работа следобед.

Първото пиленце каза: „Аз съм много гладно. Иска ми се някой да ми даде голям дебел червей.“ То започна да мечтае за големия дебел червей както предполагам прави всяко гладно пиле.  Представи си как го държи в човката си и почувства как се плъзга по гърлото му към стомаха му. Това не е точно нашата човешка мечта за закуска, нали?!

Независимо от това колко много му се искаше на първото малко пиле някой да му даде голям тлъст  червей, все пак червей не се появи, а гладът му се засили.

Второто пиленце също се чувстваше гладно и когато чу как братчето му говори за голям тлъст червей, каза: “Аз също съм гладна. Пожелавам си, че тук пред мен пред мен да се появи голям гол охлюв. Как бих си го хапнала само!“ То оглеждаше наоколо земята в очакване. Погледна тук, погледна там, и огладня още повече.

Третото малко пиле се чувстваше също толкова гладно като братчето и сестричката си. „Пи, пи – каза си то, надявайки се някой да чуе – Пожелавам си фермера да ни донесе голяма купа от онези вкусни пилешки гранули, които понякога купува.“ С тази мисъл в главата си стоеше чакайки кофата пред портата, надявайки се фермерът да се появи. И по този начин започна да се чувства по-гладно.

„Пи, пи! Или пък – каза четвъртото, присъединявайки се към желанията на братята и сестра си – колко хубаво би било съпругата на фермера да извади една от големите купички с остатъците от вчерашната им вечеря, както често прави.“ То стоеше и гледаше към вратата на фермерската къща, силно пожелавайки си голяма купа с остатъци от човешка вечеря. И ставаше все по-гладно.

Цялото това говорене за храна създаде зверско усещане за глад у петото пиленце, каквото само едно пиле може да изпита, толкова силно, че то си мислеше, че ще умре. „Какво ли не бих дал за една голяма купа с хрупкаво зърно! – добави то – Иска ми се да имахме някаква пшеница, овес или ечемик.“ Очите му бяха приковани в тавата, в която фермерът им слагаше понякога зърно. То я гледаше и гледаше като така ставаше дори по-гладно от преди.

Дочул желанията на петте малки пилетата, татко Петел ги повика: „Хайде, елате тук!.” Събра петте малки пилета около себе си и им каза, „Забелязали ли сте това, което мама кокошка и аз правим, когато сме гладни? Ако искате закуска, следвайте ни към градинската кал. Там ще се научите да ровите и да търсите храна за себе си, както правим ние.”

Въпроси към приказката

Детско-юношески психолог Женя Милушева

Приказките са неизменна част от работата на всеки детски психолог. Те могат да бъдат начин за развитие на детската идентичност и индивидуалност, постигане на емоционална стабилност, справяне със страхове, стимулиране на въображението и фантазията, творчеството и абстрактното мислене, развитие на умения за комуникация, повишаване на самооценката, проява на адекватно за конкретната ситуация поведение.


Още приказки за деца и родители…