Да бъдеш птица или да бъдеш себе си

[ssba-buttons]

Имаше едно време един хопопотам, който живееше в реката близо до едно самотно дърво. Един ден една птица дойде и направи своето гнездо в клоните на самотното дърво. Песните и летенето на птицата предизвикаха такава завист у хипопотама, че той не можеше да мисли за нищо друго.

Всеки ден се оплакваше от съдбата си на обикновен хипопотам. Птицата беше мила и внимателна към него. Тя много пъти каза на хипопотама, че трябва да е много щастлив за това, че е толкова голям и толкова добър плувец.

Накрая на хипопотамът му хрумна невероятна идея. Той реши да излезе от реката, да се покатери на дървото, да се качи на един клон и да започне да пее. Когато се опита да се покатери на дървото стана пределно ясно, че хипопотамът нямаше нито крила, нито нокти, с които да се изкачи и освен това дори не можеше да пее.

Разбирайки, че никога няма да успее, той гневно блъсна с цялата си тежест дървото, което се стовари с трясък на земята. След това, триумфално, стъпи върху клоните и листата на падналото дърво и започна да пее.

За съжаление, хипопотамите не могат да пеят. Всичко, което излезе от устата му бяха ужасни крясъци.  Другите животни наоколо чуха тези  крясъци и се събраха в кръг около него. Някои го освиркаха, други се възмущаваха, а трети се присмяха на хипопотама за това как се е качил върху клоните на падналото дърво и се опитва да пее като птица.

Той се почувства много засрамен. Реши никога повече да не съжалява за това, че е хипопотам. Също така се почувства виновен за това, че е  съборил дървото. Затова използва цялата си сила да го повдигне нагоре, засади го отново и се грижеше за него, докато то напълно се възстанови.

И така хипопотамът продължи да живее в гората при другите животни като щастлив и горд със себе си хипопотам.

 

Детско-юношески психолог Женя Милушева

Приказките са неизменна част от работата на всеки детски психолог. Те могат да бъдат начин за развитие на детската идентичност и индивидуалност, постигане на емоционална стабилност, справяне със страхове, стимулиране на въображението и фантазията, творчеството и абстрактното мислене, развитие на умения за комуникация, повишаване на самооценката, проява на адекватно за конкретната ситуация поведение.


Още приказки за деца и родители…

Вашият коментар