Детето се удари или детската болка

Повечето деца рано или късно падат или се удрят скоро след като са пропълзели. Понякога нараняванията са плашещи за децата, а и за техните родители. Все пак, за да помогнем на децата си да се почувстват по-добре, е добре да намерим най-ефективния начин, по който като възрастни да ги подкрепим емоционално при болка.

  • Да бъдем наясно със себе си

Когато детето ви е наранено, в зависимост от нашето възпитание, може незабавно да се страхуваме и да се притесняваме, автоматично да се стремим веднага да го успокоим, да омаловажим болката му или да се чувстваме некомфортно. Обичайно прието е да кажем на детето „добре си“, „нищо ти няма“, „големите  не плачат” или „няма нищо“, да му се усмихнем и да заговорим за друга тема. Тези реакции, които имат за цел да премахнат нашата лична тревожност и нежелание да се сблъскаме с това негативно събитие, могат дори да насърчат детето да се съсредоточи върху болката си.


Помислете кого се стремите незабавно да успокоите по този начин – себе си или детето и кой реално има нужда от успокоение.


  •  Да дадем сигурност

Колкото повече детето започва самостоятелно да се движи, толкова по-вероятно е да се сблъска с дребни наранявания. Много родители смятат, че задачата им е да предпазят детето от всичко възможно. А дали това е възможно?! Ценно за него е да му дадете посланието, че сте на разположение, за да го утешите и че то винаги може да потърси утеха и подкрепа от вас. 


Когато то дойде при вас, му предложете прегръдка. Дайте му цялото си внимание. Изслушайте го да ви се оплаче за болката си.


  • Отразете реакцията на детето

След като вече сте наясно със себе си и разграничавате вашата собствена реакция от тази на детето, отразете какво му се случва. Често децата не знаят какво им се случва и не могат да назоват емоционалните си преживявания. Можем да назовем случващото се и чувствата на детето: „Удари си главата! Ох, това боли. И сигурно много се уплаши като падаше по тези стълби. Къде точно те заболя?“


Много по-плашещо и объркващо за детето е да му кажем, че всичко е наред, когато не е. Тази неавтентичност от наша страна го поставя в ситуация само да се справя с болката си. Оставя у него усещане за негова неадекватност и предполага проява на неавтентичност у него занапред, а да следваш себе си, собствените си потребности, да изразяваш искрените си чувства е необходимо условие за щастие в живота.


  • Естествено е да плачеш, ако те боли

Ако детето не спира да плаче, приемете , че е негова изконна нужда да изразява болката си.  Вместо да се ядосвате, че детето се глези или пресилва усещанията си, приемете това поведение като нужда от комфорт. Определено можем да кажем, че детето се нуждае от допълнителна грижа и внимание. Това е по-скоро притеснително. Работещ модел би бил едно допълнително уверяване, че сте налице да го подкрепите да регулира емоциите си.


Можете да напомните на детето, че може да търси прегръдка винаги, когато има нужда, дори и да не се е ударило.


 Останете спокойни

Изследванията показват, че когато родителите се разстройват силно от болката на децата си, техните наследници много по-трудно се справят със страданието си, независимо от степента на нараняване. Доказано е също, че по-ниската степен на тревожност на родителите е свързана с по-бързото зарастване на раните при децата.

Никой не обича детето му да е наранено, независимо физически или емоционално. Но не бива да забравяме, че болката не е ваша, а на детето. В момента, в който то вече се е ударило, вие няма как да му я спестите.


Всъщност това, което най-много се нуждае от вашето дете, е да сте спокойни и да му покажете, че сте неговия източник на сигурност в трудни моменти.