Детето с тежко минало

и защо стандартните родителски техники не работят понякога…

За щастие повечето деца още от зачеването си израстват в обикновени семейства с правила и ограничения, насоки и граници, грижа и любов. Но има и деца, които нямат този шанс от самото начало и по-късно попадат в прекрасни семейства с родители, които обаче изпитват трудности да разберат поведението и емоционалния багаж, който детето неизменно носи със себе си.

 Травмата променя мозъка

Травмата променя мозъка

Ако детето е изложено в утробата на алкохол и наркотици, преживяло каквато и да е форма на злоупотреба, е  страдало от недохранване, е било пренебрегвано или е живяло в дом за деца или приемни семейства, в мозъкът му са настъпили променени в резултат на тази травма. То не вижда света около него по същия начин като дете, което не е преминало през значителна травма. То се държи различно. То продължава да мисли, да се държи, да реагира и да оцелява от загуба, която се случва в ума му. Ето защо не може да погледнем детето при поредното му необичайно поведение и да попитаме: “Какво си мислиш?”. По всяка вероятност то не знае. И ако продължим да настояваме за отговор, или му изнасяме лекция, ще продължим да получаваме все по-малко отговори или просто, озадачени погледи.

Неговото поведение е неговия вик за помощ

НЕГОВОТО ПОВЕДЕНИЕ Е НЕГОВИЯ ВИК ЗА ПОМОЩ

Много родители си мислят, че реакциите и поведението на детето са на едно лошо дете, което се държи зле. Съответно се опитват да дисциплинират според това виждане за нещата. Ядосват се. Поведението на детето се отразява на другите деца в семейството, познати и приятели го избягват. Всъщност лошото поведение не говори за лошо дете. Поведението му е неговият вик за помощ от травматичното му минало. То е протест. Детето е преживяло битка … не срещу нас самите, а срещу тежка ситуация, с която му е било трудно да се справи. Когато родителите разберат, че поведението му е всъщност неговия вик за помощ, аз започват да мислят и дисциплинират по различен начин.

Борба, бягство или замръзване

БОРБА, БЯГСТВО ИЛИ ЗАМРЪЗВАНЕШироко популярно е, че в тежка ситуация влизаме в различен режим на оцеляване. Това обяснява как реагира всяко човешко същество на големи травматични, ужасяващи, опасни или интензивни ситуации. Когато виждаме, че ни предстои да влезем в битка, реагираме по един от следните три начина. Ако преживяваме нещо разрушително или дълбоко травмиращо, реагираме по един от следните три начина. Когато чуем вътрешния си глас да вика „Пожар!!!“ или “Земетресение!!!”, а ние се преминаваме в режим на оцеляване. Представяйки си го по този начин е много по-лесно да разберем едно дете, което е преминало през травмиращо събитие. Така детето реагира и в ситуация, в която се усети, че се въвлича да прави нещо нередно. Ако влезем в ролята на учител и му изнесем лекция, обикновено не се получава. В тези моменти на напрежение, когато му се „чете конско“, неговият мозък алармира или да отвърне на удара, или да избяга, или да се изключи от ситуацията. Това е бил неговия защитен механизъм, който е използвал в своето травматично минало. Това не е, защото е не е интелигентно, не разбира или не може да говори. То просто влиза в режим на оцеляване.

 

Вашият коментар