Емоционална регулация при децата

Няма родител, който да не изпитва силно страдание, наблюдавайки как детето преживява не винаги позитивни емоции.

Въпреки това всички наши чувства да приемливи. Не е проблем да се чувстваме ядосани, тъжни или разочаровани, но тези емоции не ни дават право да нараняваме околните физически или емоционално.

От друга страна продължителното време, прекарано  в тези чувства на гняв, тъга или разочарование може да се отрази негативно на мисленето, ученето и преживяванията на удоволствие.  Преживяванията е този момент реално не са никак приятни. Хубавото е, че има начини за управление на силните емоции и за изразяването им по здрав начин.

Как да помогнем на децата и тийнейджърите да регулират своите емоции?

Емоционалната регулация означава, че човек може да регулира своите емоции като страх, тъга, вина или гняв, без да бъде съсипан, блокиран от чувството или изолира от света. Мит е идеята, че децата не са способни да управляват емоциите си. Действително човек не се ражда с това умение, но е напълно естествено да бъде развито с помощта на значимите възрастни за детето. Децата, които не могат да регулират емоциите си страдат като се тръшкат или имат емоционални сривове, те могат да бъдат изключително неадаптивни, странящи от околните или да са тревожни по отношение на  своята емоционална уязвимост или неспособност за себеизразяване. Те също така е възможно да имат трудности в създаването на дълбоки, основани на доверие и близост връзки с околните или в търсенето за емоционална подкрепа –  способности, които са важна част от психологическата устойчивост както на едно дете, така и на възрастния. Децата и тийнейджърите, а също и възрастните, с нисък капацитет за емоционална регулация са в по-висока степен на риск от депресии, тревожност и други психични нарушения.

Важно е да разберем, че ресурсът на детето за емоционална регулация силно зависи от това как родителите обикновено реагират в ситуации, в които то е емоционално разстроено. Вашите лични емоционални реакции са много важни. Родители, които са с ниска толерантност към трудни чувства понякога се фрустрират, дразнят и дори ядосват, когато детето става емоционално. Те могат да крещят или да казват неща като „Спри да плачеш! Да всема да те набия, че поне да знам за какво ревеш!“ Ако това се случва често, детето вероятно ще интернализира емоцията и ще преживява ситуациите по сходен на демонстрирания от родителя начин. То ще се чувства застрашено от наказание или дори засрамено за това, че се чувства по начина, по който се чувства. И всичко това ще намали способността му да преживява, приема и изразява своите чувства.

Някои майки и татковци изпадат в паника, стават тревожни или самите те се напрягат, когато детето изразява своите негативни емоции. Това е друг знак за това, че родителят не е способен ефективно да регулира своите собствени емоции. Реакцията им не е полезна, защото комфортът на децата в ранна възраст е силно повлиян от това дали родителите им се чувстват добре. Децата понякога могат дори да изпитат вина за това, че карат родителят да се чувства лош. Ако това се случва често, детето ще бъде тревожно при нужда да изрази преживяванията си. То може да развие комплекс за вина при търсене на околните за подкрепа или помощ.

Родителите също би следвало да избягват да пренебрегват чувствата на децата през рационализацията. Това включва изказванията като „Нещата не са толкова зле“, „Е, все пак другите деца рисуват много по-лошо.“, „Има и по-добри училища, не е важно че не си класиран в това.“.  Действително винаги може да има някое дете, което да рисува по-лошо. Такива изказвания са автоматично неполезни, защото не признават чувствата на децата и в много случаи малкият човек би се почувствал много по-зле от тях. С времето може да се развие усещане, че чувствата са ненужни. Детето ще се научи да ги пренебрегва също като родителя или да се чувства засрамено, че изпитва такива чувства.

Друга важна част от ролята на родителя за емоционалната регулация на детето е свързана с това, че родителя не би следвало да дава директно решения на проблема или съвети при емоционален проблем. Това може да причини фрустрацуя или спорове.  Детето може да реши, че не го разбирате. От друга страна интелектуализацята лишава в този момент нас и детето от възможността да се свържем със себе си, с нуждите си, с тялото си, с усещанията си. Преминавайки към директно напътстване възрастните подценяват потенциала на детето само да намери решение, когато е готово за това. Съветът  може да осигури някакво краткосрочно успокоение, но не помага за развитие на умения за емоционална регулация. По същата причина е добре да избягвате детето просто да отвлича вниманието си: „Виж какъв хубав ден е днес. Защо не излезем да играем или да ти купим играчка и да не мисли за глупости?!“ Това може да свърши работа на по-късен етап, но като за начало е важно да се признаят и приемат чувствата, които детето преживява.

Ако има толкова много неща, които трябва да избягваме да правим, кой е най-подходящия начин да реагираме на емоциите на децата?

Вашата невербална комуникация е вероятно най-важната част и като цяло тя  би следвало да показва разбиране, интерес и съчувствие.  Аз изказванията са много полезни. Също така запазването на спокойно изражение. Добре е да не посрещате детските емоции с гняв, напрежение или безизразност. Не е нужно да се втурвате веднага да решавате проблема. Идеята е не толкова да се запомнят и спазват на сто процента всички препоръки, а по-скоро да имате нагласата, че сте любопитни да разберете преживяванията на детето и да му внушите, че колкото и тежка да е ситуацията, то не е само в нея, вие сте до него.

Ако детето е тъжно е добре да държите в главата си идеята, че няма нищо лошо понякога да са преживяват по-тъжни чувства. Това не голям проблем, защото позволява на децата да експериментират, преживявайки себе си по различен начин, като получават разбиране от значим за тях друг човек. Така ще знаят, че емоциите им имат значение и каквото и да преживяват в живота си ще е по-лесно за тях да го понесат.  Понякога може да ви се струва, че детето се чувства зле, за да накара вас да се чувствате зле. Акое по-голямо може да го попитате дали е така. Трябва да го уверите, че не се чувствате напрегнати от това, че те споделят чувствата си, работейки върху себе си това да е факт. Полезно е да им кажете, че за вас би било много по-разстройващо, ако се чувстват зле, ако да наранени, а страдат сами или без вие да знаете за това.

Друг важен елемент е вербалното потвърждаване на емоциите. Това може да стане с въпроси. – „Как стана така, че ти е тъжно?“, „Кога започна да се чувстваш така?“, „Коя е мисълта, която те натъжава най-много?“, „През цялото време ли ти е толкова зле?“. Вербалният интерес и любопитството е потвърждаване, защото така показвате, че темата е достатъчно важна за изследване. Това е по-добрият вариант отколкото мълчанието за проблемите или детето да се чуди дали е приемливо да се говори за негативните чувства. Чрез въпросите детето ще разбере по-добре себе си. В същото време не винаги разговорите са необходими. Понякога е достатъчно да прегърнете детето или да го погледнете с разбиране.

Развитието на емоционалната лексика е много полезно за децата умение. Децата трябва да знаят тези думи, да знаят какво означават и как могат да ги използват. Какво означава да се чувстваш напрегнат или стресиран? Всички хора имат такива преживявания и е добре да им го покажем.  Съответно да се чувстваш отпуснат е противоположното на това. Всеки иска да се чувства спокоен, отпуснат, доволен. Децата са чували често, че е добре да се успокоят, но рядко знаят какво означава това. Това са все удовлетворяващи състояния. Когато ги видим в някой момент от деня, може да го отбележим  – „О, ти изглеждаш много спокоен. Сякаш си много доволен. “ Добре е ние да организираме спокойни моменти за децата в дома си – да намалим осветлението,  да пуснем релаксираща музика и да намалим силата на гласа си, да мислим за някое магическо място, на което искаме да бъдем , без притеснения, без мисли.. Това може да се случи точно преди сън или в друг удобен момент.

След като сте сигурни, че детето е разбрало колко важни за вас емоциите му, как те са ви достигнали до вас по някакъв начин, то ще е много по-способно да мисли за решаване на проблема и да приемане на някакви съвети и предложения.

И ние родителите сме хора

В света не съществува перфектен родител и всеки родител има моменти, в които е фрустриран и реагира неадекватно или по начин, по който не приема чувствата на детето. Важното е да направите това, което ви е по силите да поправите връзката, ако смятате че сте сгрешили. В голяма степен първостепенно е достатъчно добрия пример – ученето на детето, че никой не е перфектен и че всички правим грешки и без да искаме можем да нараним хората, които обичаме. Ако имате трудност да регулирате своите собствени емоции е добре да работите върху това, защото от това би страдало директно детето.

Детски психолог Женя Милушева

Още статии за деца и родители:

Децата и страховете им

Как да създадем сигурна среда?

Кога да потърсим детски психолог?

Вашият коментар