Детство по време на пандемия

Пандемия, детско развитие, семейство, родители, деца, отношения
КАКВО ЛИ Е ДА ИМАШ ДЕТСТВО ПО ВРЕМЕ НА ПАНДЕМИЯ?А КАКВО ЛИ Е ДА СИ РОДИТЕЛ ПО ВРЕМЕ НА ПАНДЕМИЯ?

Вече трета седмица деца на различни възрасти са у дома. На пръв поглед децата са добре, както физически, така и психически. В работата си като психолози установяваме, че този период към момента се оказва сериозно предизвикателство за самите родителите.

Все още е твърде рано да се каже какви последици ще има изолацията върху това поколение деца. На този етап няма публикувани научни изследвания за ефекта върху малките деца във връзка с по-продължителния им престой у дома през тази интересна 2021 година във връзка с пандемията. Специалистите в сферата ранното детско развитие предполагат, че повечето малчугани вероятно ще се справят и няма да има трайна вреда за тях, защото най-важните взаимоотношения в тази възраст са тези със собствените им родителите.

И все пак множество проучвания подчертават значението на социалните контакти за развитието на мозъка. Изследванията показват, че невронните мрежи, влияещи върху развитието на езика и като цяло на когнитивните способности, се изграждат чрез вербални и физически взаимодействия. Тези взаимодействия изграждат връзките в мозъка според Катрин Хирш-Пасек, която е директор на лаборатория за изследване на детския език към университета Темпъл във Филаделфия.

Д-р Хирш-Пасек и други изследователи казват, че технологиите представляват както възможност, така и риск по време на пандемията.

От една страна, те позволяват на децата да участват във виртуална игра чрез различни приложения с баби и дядовци, семейни приятели или други деца.

Заедно с това технологиите по време на пандемия, а и не само, непрекъснато се намесват в отношенията между възрастни и деца. Те ангажират родителите, а така прекъсват непосредствеността и нарушават ефективността на взаимодействието. Да се конкурираш с екраните за вниманието на важния за теб възрастен вероятно не е лесно.

Същевеременно технологиите, освен изземващи от вниманието на родителите, са и техен спасителен пристан в натовареното ежедневие Времето прекарано пред екран от децата  е широко изследвано и всички сме наясно с негативните последици от него. Въпреки това, много голяма част от родителите се грижат без подкрепа от роднини за децата си, някои дори са самотни родители. Понякога това е непосилно в ситуация, в която тези родители работят, готвят, чистят, обгрижват  децата си…едновременно. Трудно можем да ги виним, знаейки, че те практически нямат времето за пълноценен контакт с децата си. С една дума – чрез технологиите тези родители печелят време – за домакинство, за работа, за социални контакти, лично.

Как ще се отрази социалната изолация на детството на днешните деца е трудно да се обобщи, защото ефектите вероятно са възрастово обусловени.

Преди две годишна възраст децата не могат да удовлетворяват социалните си нужди в общуване с други деца. Те не страдат от липсата на социални контакти, когато имат добра връзка със своите родители.

Децата в предучилищна възраст като всички нас ще имат и по-добри и по-трудни моменти по време на локдауна. Промяната на режима, липсата на двигателна активност неминуемо ще им се отразят. Също така в общуването със „себеподобни“ те се учат на справедливост, решаване на конфликти и справяне с всякаква форма на фрустрация. Ако вкъщи имат братчета и сестричета, тези умения ще могат да бъдат тренирани. При децата, които са сами – родителите ще трябва да имат тази роля (да настояват за спазване на ред, да побеждават понякога децата в игрите, да изискват своето пространство).

Децата в начална училищна връзка винаги ще намерят начин за удовлетворяне на нуждата си от социално взаимодействие. Те вече имат практическата възможност да използват технологиите за това. Ако обаче забележим, че детето трайно понижава успеха си и се държи необичайно (понякога на пръв поглед може да бъде по-агресивно), има за какво да се тревожим и е добре да потърсим подкрепа.

Учените смятат, ефекта от социалната дистанция би могъл да причини значими и дългосрочни вреди, ако настоящата ситуация продължи не няколко месеца, а с години. Открояват се два основни риска. От една страна – действително децата ще бъдат лишени от директно общуване, а от друга – те усещат сигналите, които родителите им подават (дори и несъзнателно), че контактите с други хора представляват опасност за тях.

Налице са предишни изследвания във връзка с периоди, в които се е налагало на определени общности да спазват социална дистанция. Те показват, че най-слаби последствия за социалното и емоционално развитие са имали децата от семейства, които са преодолели финансовите последици по-лесно. В резултат на това справяне тези родители са били по-малко враждебни, ядосани и депресирани. Вероятно фактор за преодоляването на трудностите при тези деца е способността на родителите им, въпреки обстановката, да поддържат сигурно, любящо взаимодействие с децата си. Така децата не страдат от социалната изолация, имат своите родители като социални партньори.

Проблем за децата възниква, когато родителите станат тревожни, депресивни и раздразнителни, често във връзка с работните им ангажименти, финансовите трудности и усещането за несигурност. Преживяването им за загуба в този случай в социалната изолация не е на приятелите в играта, а е загубата на подкрепяща и сигурна семейна, което неминуемо се отразява на децата на всяка възраст, но най-вече на най-малките.

Или както казва японският педагог Шиничи Сузуки:

“Децата се учат да се усмихват от родителите си”