Децата и техните страхове

Всички деца, а в интерес на истината и повечето възрастни, имат ситуации или периоди, в които изпитват повече страхове, стрес и тревожност. В такива моменти имат нарушен сън или понякога се разболяват. Такива преживявания са нормални за децата и като цяло са част от кризите на развитието.

страхове, психолог, деца

Появявайки се в нашия свят бебетата реално не осъзнават опасностите около тях. И въпреки липсата им на способност за осмисляне, новородените са програмирани да реагират с плач, когато чуят силни шумове или усетят риск от падане.

Около шестия-седмия месец развиват и първите си страхове, свързани с паметта, която вече имат за познати лица. Бебе, което е в прекрасно настроени, когато бъде взето от непознат от своята майка, може внезапно да изпадне в истерия. То може да се стресне и от всичко друго, което е непознато за него на този етап. Малкото човече има нужда от прегръдка и успокоителни думи.

На възраст от година и половина дейности от всекидневието, които преди това не са забелязвали, могат да се превърнат в плашещи за децата (например къпането).  Даването на повече информация върши добра работа за тази възраст. От значение е родителя да показва на детето, че даденото явление не е страшно за самия него. Шансовете детето да последва примера са големи. Излагането на стимула в малки дози и показването как може да се забавлява с него е препоръчително. Например при страх от пералнята избягването на пускането й в присъствие на детето, взимане на детето и скриването му в другата стая, за да се избегне шума само може да подсили ужаса на детето.

В предучилищна възраст децата се страхуват от чудовища. Те вече имат доста добра информираност на опасностите в света, съчетани с голямо въображение. Освен това, в предучилищна възраст децата осъзнават, че могат да бъдат наранени. Те слушат разговорите между възрастните, разбират много от казаното, но не всичко и могат да си създадат представа за нещата, която да ги плаши. Важно е да се опитаме да разберем какво точно плаши детето. Не е достатъчно автоматично се опитаме да го успокоим. Нужна му е повече информация и разговор за страха. След това е добре да се опитаме да му дадем механизми за справяне – да споделим какво правим ние (слушаме музика, пускаме си телевизора). Важно е да се запази баланса – да не се фокусираме твърде много върху страха от една страна, а от друга да дадем достатъчно подкрепа на детето.

В училищна възраст ни се струва понякога, че децата са достатъчно големи, за да са надрастнали страховете си, но някои от тях продължават да съществуват. Детето може все още да се страхува от тъмното. Децата могат да имат притеснения, че нещо лошо може да се случи на родителите им. В техните представи родителя може да преживее катастрофа или могат по някакъв друг начин да го изгубят.

Като по-малки децата считат, че смъртта е обратима и на тази възраст вече имат способността да разберат по-цялостно смисъла й. Ето защо много от тях в тази възраст са притеснени не само за близките си, но и за себе си, че могат да умрат. Обяснението, че смъртта представлява спиране на тялото да работи, което се случва при възрастни и болни хора, а всъщност родителите и детето са здрави хора и това е малко вероятно може да успокои детето.

Много от страховете в детска възраст не са повод за тревога за родителя. Да се страхуваш е част от ежедневието на деца и възрастни. Страховете ни помагат да се предпазваме и оцеляваме в света.

Добре е да направим разграничение между притеснение и тревожност. Понякога сме стресирани, притеснени или уплашени, когато сме изправени пред реална опасност. Това е естествена, нормална реакция. Тревожността е нещо различно. Тревожното дете и силно сензитивно към опасности. То винаги е нащрек за тях и ги преживява много по-интензивно. Критериите му за опасност са много по-занижени и у него витае идеята, че нещо лошо може да се случи. Това му пречи да се включва в естествени за възрастта му дейности, променя живота му и този на семейството. Детето приема ситуации за опасни и плашещи го без да има основания за това. Ако това се случва продължително (повече от месец), е добре родителите да потърсят професионална помощ.

Детските страхове

Вашият коментар