Една история за мравката Зиги и…

Зиги беше една много плаха мравка и най-малкото нещо, живеещо в къщата. Това означаваше, че Мухата го тормозеше безмилостно, казвайки неща като…

Ти не си интересен и забавен, нали? Нямаш абсолютно никаква харизма!”

След това, тя забръмчаваше с крилата си и изпращаше Зиги в стената.

Иска ми се да бях муха – въздишаше Зиги по-късно – тогава щях да бъда по-голям и по-силен и нямаше да се налага да слушам обиди от мухата.”

Така че една вечер, когато Мухата спеше, Зиги се прокрадна бавно и внимателно и се изкачи на тялото й. Той се разположи върху Мухата, а тя не го видя и нищо не знаеше за това.

Сега съм муха -помисли си Зиги – и няма да бъда тормозен повече.

Въпреки това, на следващия ден той разбра, че доста греши. Паякът се появи, спускайки се от тавана на сребърна нишка.

“Ти си толкова мръсно насекомо – каза Паякът на мравката – Не виждам причина някой да иска да бъде приятел с теб.”

Заедно с това, той хвана със своите мощни челюсти новото тяло на Зиги и го ритна силно с всичките си осем тънки крака.

О, не – помисли си Зиги – да си муха е много по-лошо от това да си мравка. Може би, ако бях паяк, нещата щяха да бъдат по-добри.”

Така че по-късно този ден, когато забеляза, че Паякът спи в един тъмен ъгъл, Зиги знаеше какво трябва да направи. Той пропълзя до него и след това бавно и внимателно се изкачи върху тялото на паяка.

Разположи се върху Паякът, а той нищо не подозираше за това.

Сега съм паяк – мислеше си Зиги – и няма да бъда тормозен повече.”

Но още на следващия ден той беше в шок от друго. Една мишка излезе от една дупка в перваза и изписка:

Вие паяците, не заслужавате да живеете в тази къща, защото оставяте паяжини навсякъде, където отидете. А освен това имате твърде много крака.”

Мишката махна с опашка към Зиги, който отиде въртейки се в другата страна на стаята, успявайки да стане от там едвам, а три от неговите краката бяха счупени и безполезни.

Не отново – помисли си той, докато лежеше там. – Това е още по-зле, отколкото преди.”

Така че, когато му дойде времето, Зиги тихо закуцука към дупката на Мишката и внимателно качи своето малко космато тяло. Той се разположи и мишката не знаеше нищо за него.

Така трябва да бъде по-добре – Зиги си помисли –  със сигурност никой няма да тормози една мишка.”

За съжаление, Плъхът не беше съгласен с това. Той каза:

Аз не те харесвам, Мишке. Изглеждаш малка и слаба и аз не те искам тук.”

Той грабна Зиги за врата с острите си зъби и го завлече към отворената врата на предната част на къщата, където използвайки ноктите си го взе и го хвърли навън.

Главата му беше сцепена и Зиги усети как гнева кипва у него. Никъде ли не беше безопасно? Винаги ли има някой, който да те тормози? Нямаше ли животно, което да не наранява другите?

Той се промъкна обратно в къщата и се качи върху спящият Плъх, за да се разположи както и преди. Но ситуацията не беше по-добре. Котката се появи, изсъска и задраска към него. И когато Зиги се качи върху Котката, не след дълго Кучето го намери и го изпъди горе на едно дърво. Той дори не беше в безопасност  върху Кучето, защото Човекът го биеше с пръчка. Изрита го навън, а след това го окова на въже в градината.

“Това е ужасно. Може би щях да съм по-добре там, откъдето започнах – Зиги си мислеше. – Може би трябва да приема острите думи на Мухата.”

Той задърпа въжето, докато в крайна сметка на едно слабо място то се скъса. Върна се в къщата през задната врата, която беше открехната и се качи по стълбите. Зиги се промъкна тихо до Човекът, който лежеше в леглото си и хъркаше силно. Много бавно и внимателно започна да се изкачва по тялото на човека. Той щеше да се разположи върху него, когато спря.

Нещо току-що му хрумна.

 

Детско-юношески психолог Женя Милушева

Приказките са неизменна част от работата на всеки детски психолог. Те могат да бъдат начин за развитие на детската идентичност и индивидуалност, постигане на емоционална стабилност, справяне със страхове, стимулиране на въображението и фантазията, творчеството и абстрактното мислене, развитие на умения за комуникация, повишаване на самооценката, проява на адекватно за конкретната ситуация поведение.


Още приказки за деца и родители…

Вашият коментар