Когато семейството загуби домашен любимец

деца, кучета, домашни любимциДомашните любимци често са част от семейството, а за децата те могат да бъдат най-добрият и най-безусловен приятел. Като детски психолог се случва родители да се обръщат към мен за консултация за това как да помогнат на детето, когато семейството скърби за загубата на домашен любимец.

Какво е разбирането на детето за смъртта?

Смъртта на домашен любимец може да бъде първият сблъсък със смърт на детето. В ранното детство разбирането за смъртта и нейната постоянност и необратимост могат да варират в зависимост от възрастта и развитието на детето. Когато са на три години, децата няма да имат развити тези представи и просто ще разберат, че животните им са “изчезнали”. От три до пет годишна възраст децата имат някакво разбиране за смъртта, но не и за нейната необратимост – те може да вярват, че има магичен начин да върнат домашния любимец обратно, особено ако са се сблъсквали с такива филми или книги. Те може би смятат, че ветеринарния лекар все още може да даде лекарство на домашния любимец и той да оживее отново.

От 6 до 8 годишна възраст децата са по-склонни да разберат, че смъртта е постоянна, но им е трудно да разберат защо се е случило точно на техните домашни любимци. Възможно е да изпитват чувства на гняв и усещане за несправедливост, тъй като в очите им, домашните любимци са “добри домашни любимци” и съответно няма причина да умират.

Какво да кажем на детето

В някои случаи може да имате предварително очакване за смъртта на вашите домашни любимци, например ако става въпрос за евтанизия. Няма думи, които да избегнат тази първоначална болка, но може да я облечете с думи за детето. Бъдете искрени и обяснете с прости думи какво ще се случи. Можете да говорите за това, как вашият домашен любимец е много стар или болен, а ветеринарят ще сложи на вашия домашен любимец инжекция, с която ще облекчи болките му.

Някои деца имат нужда да знаят какво точно е смъртта. Обяснете, че смъртта не като да спиш. Нека да знаят, че както домашния любимец вече не изпитва болка, също така той не може да диша, да яде и играе. Децата често имат нужда да знаят реалните факти, обяснени като за тях.

Дайте на детето си възможност да каже сбогом с лакомства и галене. Направете няколко снимки, преди отиване към ветеринарния лекар, които по-късно ще бъдат полезни за детето да работи с чувствата си.

Ако има внезапна смърт, можете да изберете да погребете домашния си любимец някъде край дома с церемония, така че да детето да има усещане, че може да му каже сбогом.

Понякога домашните любимци се изгубват и след известно време разбираме, че са починали. Това е трудно за децата, тъй като нямат възможност да кажат сбогом и няма тяло, което да се погребе.

Можете да говорите с децата, че когато животните остареят и усетят, че е време да умрат, понякога започват да търсят свое специално място където да го направят. Децата питат дали животното ще се върне и можем да отговорим, че това няма да се случи, защото са стари и болни, но важното е, че в живота си са получили достатъчно любов и прегръдки. Можете символично да погребете играчки на домашния любимец като така създадете вид церемония за раздяла.

Това, което обяснявате на детето за случилото се и как се сбогувате с домашния любимец, разбира се ще зависи от вашето семейство, културни и религиозни убеждения.

Какво да избягвате да казвате

  • Не казвайте, че вашият домашен любимец е “заспал”, тъй като малките деца могат буквално да приемат нещата – може започнат да се страхуват да спят сами или да се притесняват, че когато човек заспива умира.
  • Не казвайте, че домашният любимец е отишъл да живее някъде, тъй като няма да отнеме скръбта, че животинчето на вашето дете си е отишло и те ще се чувстват само предадени, когато разберат истината. Ако вие бързо ще забравите за случилото се, то детето може да бъде объркано и тревожно.
  • Казвайки, че домашните любимци избягали само оставяте детето ви наранено, че домашният му любимец го е “напуснал” и им давате фалшива надежда, че ще се върне.

 

Преработване на чувствата и скръбта при загуба на домашен любимец

Вашето дете може да иска да рисува своя домашен любимец, да разгледа снимките и да споделя спомени. Можете да направите специална снимка или да нарисувате картина, която да закачите на специално място.

Говоренето за нещата позволява на децата да разберат какво се е случило и им дава възможност да ги приемат за реалност.

Здравословно е децата да видят, че сте разстроени или че и вие преживявате липсата в семейството, така че не се чувствайте притиснати да криете емоциите си.

Фокусирайте се върху добрите спомени за домашния любимец и бъдете отзивчиви спрямо вашето дете, когато то подаде сигнал, че иска да говори за него. Понякога децата могат да задават едни и същи въпроси, опитвайки се да се уверят и разберат.

Книгите и приказките са начин, по който децата могат да разберат собствените си чувства чрез преживявания на истории.

На някакъв по-късен етап детето може да е готово да има нов домашен любимец, не защото той ще замени липсващия му, но на който ще може да се радва и дава любов отново.

всеки опит, дори и болезнен, е полезен…