[ssba-buttons]
Осъзнаването и приемането на аутизма са важни в нашето общество. Колкото повече средностатистическия човек знае за аутизма, толкова по-добре ще се чувстват хората с аутизъм. Не е лесно да се формира цялостна представа за това какво е аутизъм, защото аутистите са различни по отношение на начина, по който са засегнати от различията си – от силно изявени индивиди, които живеят пълноценен живот, и се застъпват за себе си до такива с тежки дефицити, които не могат да комуникират по никакъв начин.
как ние като родителИ/учитеЛИ да помогнеМ на типичните деца в опита им да разберат едно състояние, което е толкова сложно? Как да го обясним на незасегнатите деца, които неизбежно ще срещнат различни деца в училище, на детската площадка и на рождени дни? Как да им помогнем да станат не само толерантни, а да приемат своите връстници с аутизъм и да си взаимодействат с тях?
Ето някои насоки и идеи, които помагат на типичните деца да разберат по-добре своите връстници в аутистичния спектър, както и на аутистичните деца, за да намерят разбиране за себе си.
1. Честните въпроси не са груби.
Как иначе децата ще научават нови неща? Да, звуците, които Иван издава при радост изглеждат странни за едно типично четиригодишно дете. Няма нужда детето да се срамува за такъв невинен въпрос. Това е чудесен момент да обясним, че не е нужно всички да бъдат едни и същи. Същевременно е добре да спестим част от информацията, която едно малко дете все още не е в състояние да разбере. Не е нужно петгодишното дете да знае, че негово другарче е с аутизъм. Достатъчно е да знае, че това дете е различно, че то обича някои неща и не му харесват други, че трябва да внимаваме за него малко повече, но и да го приемаме и харесваме точно както всички други деца.
2. Аналогията си игрите и различните операционни системи.
Трудно е да обясним различието. По-големите деца можем да попитаме какво ще се случи, ако игра направена за Андроид и я приложим на друга операционна система. Това е всичко, което е необходимо да им се каже като аналогия на различието на децата с аутизъм от типичните. Днешните деца разбират от операционните системи. Това ще доведе до много добри въпроси . (Можете също така да им покажете Auti-Sim, онлайн игра, с която можем да се разхождаме и да виждаме света през очите на аутистично дете със слухова свръхчувствителност. Тази игра е интересно упражнение за сензитивност.)
3. Фокусирайте се върху способностите.
Когато обсъждате аутистично дете, поддържайте разговора фокусиран върху това, какво то може да направи. Може би то не може да говори, но обича да играе на телефона или да свири на пиано. Мислете как да се включат повече деца в дейностите, нещо, за което децата могат сами да дадат предложения. Насочете ги да говорят директно с аутистично дете, дори ако то е невербално. Дръжте в главата си идеята, че аутизмът не е интелектуално увреждане. Детето може да разбира отлично, без да говори, и може да има начини да съобщи своите желания.
4. Включете децата в събития, посветени на аутизма.
2 април е обявен за световен ден за информираност за аутизма. Най-често на тази дата у нас се организират събития, посветени на темата, в които можете да заведете децата си. Още по-добре е да помогнете за подобни събития и да съдействате повече деца с типично развитие да се включат. Има много двигателни игри, в които деца с аутизъм и деца с типично развитие могат да се забавляват заедно.
5. Запознайте се с аутизма от близо.
Хората често говорят за това, че децата в училищата са жестоки, но те са напълно способни на емпатия и алтруизъм. Ключът към разбирането на децата е възрастните да бъдат отворени и честни. Ако не ви се говори за нещо, то тогава създавате представата за нещо наистина много лошо в съзнанието им. Нека аутизма не е тема табу. Отговаряйте на техните въпроси. Не забравяйте, че по-големите деца обработват света през себе си – те ще разберат, ако бъдат насърчени да се поставят на мястото на друг човек. Те могат да направят и невъзможното, ако идеите стигнат до тях и сметнат това за необходимо.
6. Братята и сестрите
Братята и сестрите се нуждаят да бъдат приети заедно с всичките си, понякога и негативни чувства. Те имат право понякога да са тъжни, ядосани, засрамени и виновни. Хубаво е да имат възможност да бъдат просто деца, които не носят отговорност за брат/сестра си или емоциите на техните родители. Не бива да забравяме, че понякога братята и сестрите са тези, които имат нужда от психологическа подкрепа.
7. Прочетете книги за различните деца
Вече и на български има книги, които засягат темата за различията и провокират емпатично отношение у децата. Невъзможно е да не се оцени силата на една книга, за да промяната на сърцата и умовете на деца и възрастни. Кога друг път всъщност имаме възможност да преживеем съзнанието и живота на друг? Ако търсите такава, вижте този списък:
- “Жирафът, който не се побираше в книжката” на Яна Казакова
- „Матея“ на Евгения Войнова
- „Давид“ на Евгения Войнова
- „Амели Различната“ на Миша Рау, Катлийн Хофман
- „Бруно“ на Давиде Кали
8. Децата и филмите
За по-големите деца, а и за тези, които не са толкова въодушевени читатели, можем да предложим филми по темата, които задължително да гледаме с тях и обсъдим после. Ако търсите идеи за такива, ето някои:
- „Името ми е Кхан“
- „Адам“
- „Рейнмен“
- „Код Меркурий“
- „Момчето, което можеше да лети“
С повече информация за аутизма не само ще спомогнем да направим света малко по-приветлив за онези, които имат аутистичен спектър, но ще разширим светогледа на тези, които не са засегнати от аутизма. С колективни усилия можем действително да помогнем да превърнем информираността за различията в приемане на различията.
Ксто цяло идеята за приемане на различните би била полезна за децата, но вероятно и за нас възрастните…