Патокът Боби беше паток от фермата, чиято голяма мечта е да стане въжеиграч. Всеки ден той прекарваше часове наред, опитвайки се да ходи по въжето. Практикуваше, окуражен от своите родители, които като млади бяха практикували същото изкуство. Той беше на крачка от това да успее да се справи с въжето, но никога не стигаше до реализацията. Всичко, което можеше да направи беше да продължи да се учи и да се надява, че ще се усъвършенства.
Един ден нов овен пристигна във фермата. Скоро след това той забеляза патиците, които се упражняваха с въжето, приближи се и започна да хвали Боби . Каза му, че се справя страхотно. Обзаложи се, че може да премине всяка пропаст на това въже. Боби се почувства силно насърчен, въпреки че и неговите родители казаха, че има подобрение, но не смятат, че е достатъчно голямо, че да може да преминава пропасти.
Няколко дни по-късно, Боби се озова с овена, гледайки към дерето. То беше толкова голямо, че никой не можеше да го прескочи. Можеше да бъде пресечено само с помощта на тънко въже. Родителите на Боби се опитаха да го разубедят. Опитваха се да го измъкнат от тази каша. Те искаха той да осъзнае, че все още не е толкова добър въжеиграч, че това нещо с дефилето ще бъде наистина опасно. Овенът не е съгласяваше. Уверяваше ги, че патокът Боби бе най-добрият ходещ по въже в целия регион. Изказваше мнения, че родителите му просто завиждат и искат да го разделят Боби от, така наречения му приятел, овена. Боби се скара лошо със своите родителите.
Отиде с овенът на дерето, където той продължаваше да подстрекава Боби да достигне до другата страна. Веднага след като се качи на въжето Боби загуби равновесие и падна. За щастие той се приземи на една малка издатина на скалата. Когато помоли овена да му помогне да се изправи, забеляза, че той е изчезнал. Патокът Боби трябваше да прекара доста време там. Най-лошото беше, че единия му крак се беше счупил и много го болеше.
Той разбра, че неговите родители му бяха казвали истината през цялото време. Осъзна, че сигурно не им е било много лесно да му кажат, че не е толкова добър в ходенето по въже. Боби беше благодарен, че има толкова добри родители, които винаги биха му казали истината …
И неговите родители наистина бяха много добри, защото знаейки какво щеше да се случи те отидоха да намерят ято диви патици. Те бяха много по-добри летци от бедните стари селскостопански патици. Заедно с тях проведоха спасителна акция и намериха Боби.
Боби помоли родителите си да му простят и те с удоволствие го направиха. При спасяването, докато летеше високо, Боби можеше да види, че от другата страна на дерето имаше добре скрити и вкусни деликатеси. Боби осъзна, че това беше всичко, което алчния овен е искал да получи. Той искаше тези храни, но не можеше да пресече дерето сам, така че се беше опитал да използва Боби, за да ги вземе.
Боби се почувства глупаво, но за късмет с новите си приятели, дивите патици успя да събере цялата тази прекрасна храна и да я занесете до фермата, където с неговите родители и истински приятели направи голямо парти.
Детско-юношески психолог Женя Милушева
Приказките са неизменна част от работата на всеки детски психолог. Те могат да бъдат начин за развитие на детската идентичност и индивидуалност, постигане на емоционална стабилност, справяне със страхове, стимулиране на въображението и фантазията, творчеството и абстрактното мислене, развитие на умения за комуникация, повишаване на самооценката, проява на адекватно за конкретната ситуация поведение.