Приказка за страховете в нашето въображение

Страхове, деца, детски психолог, психологИмало едно време един град, където най-големият страх на всеки човек беше да не се загуби някоя нощ в “Пещерата на страховете”. Никой никога не се беше връщал оттам, и когато някой се изгубеше и се озовеше там, последното, което се чуваше беше огромен писък, последван от няколко силни викове. Хората от града живееха в ужас, че един ден чудовището ще напусне пещерата. ОТ СТРАХ редовно оставяха подаръци и храна в устието на пещерата и те винаги бързо изчезваха.

Един ден млад мъж дошъл в града и, като чул за ситуацията с пещерата, решил, че е несправедливо. Затова се заел да влезе в пещерата и да се изправи срещу това ужасно страшно чудовище. Младежът потърсил помощ от съгражданите си, но всички се страхуваха толкова, че нито един човек не бил склонен дори да се приближи до устата на пещерата с него. Той влезе вътре, намери пътя с факлата си и извика чудовището, искайки да говори с него и да обсъди положението. Отначало чудовището се разсмя и младият мъж последва звука на гласа на чудовището. Но тогава чудовището заглъхна и младежът трябваше да продължи, без да знае каква посока да отиде.

Най-накрая пристигна в огромна пещера. На дъното на пещерата си помисли, че може да различи фигурата на чудовището и когато се приближи до него, почувства, че нещо го удари по гръб. Това нещо го бутна напред към дупка в скалата. Той не можеше да се измъкне и се търкулна вътре. Вярвайки, че ще умре, той извика за последен вик. После му се стори, че някой му се смее.

– “Ужас! Мислех си, че чудовището ме е погълнало!”- каза той, докато падаше.

Въпреки това, когато падна, той чу музика и гласове. Те станаха по-ясни, а когато стигна финалното меко кацане в дъното, покрито с възглавници, чу група хора да викат:

-“Изненада!!”

Без дори да му се вярва, той се озова в средата на голям празник. Празнуващите бяха всички хора, които никога не се бяха върнали в града. Те му обясниха, че това място е създадено по идеята на стар кмет на града. Този кмет искал да остави след себе си велики дела, но винаги се въздържал от страховете на хората около него. Така че кметът изобретил историята за чудовището, за да демонстрира на хората как такова отношение толкова много ги ограничава. Така младият мъж остана там също, наслаждавайки се на партито и на компанията на всички, които се бяха осмелили да се приближат до пещерата.

А в града все още хората вярват, че да влезеш в Пещерата на страховете е най-лошото нещо, което може да ти се случи …

Детско-юношески психолог Женя Милушева

Приказките са неизменна част от работата на всеки детски психолог. Те могат да бъдат начин за развитие на детската идентичност и индивидуалност, постигане на емоционална стабилност, справяне със страхове, стимулиране на въображението и фантазията, творчеството и абстрактното мислене, развитие на умения за комуникация, повишаване на самооценката, проява на адекватно за конкретната ситуация поведение.


Още приказки за деца и родители…