Пътят към Рая на болните деца

Имаше едно време едно болно дете на име Тео, което беше болно от рядко и сериозно заболяване. Лекарите казваха, че той няма да живее дълго, но не можеха да кажат точно колко време му остава. Дните на Тео в болницата минаваха бавно. Той беше напрегнат, защото не знаеше какво го очаква. Един ден един клоун минаваше покрай болницата. Когато видя колко тъжен е Тео, му каза:

– Защо стоиш тук? Не си ли чувал за Рая на болните деца?

Тео поклати глава недоверчиво, но продължи да слуша внимателно.

– Това е най-доброто място , което можеш да си представиш. Много по-хубаво е от Рая за родителите или другите. Казват, че така компенсират децата за това, че са болни. Но за да се влезе там има едно условие…

-Какво е то? – попита Тео, загрижен.

– Вие не може да умрете, без да са напълнили чантата.

-Чантата? Каква чанта?

– Мдааа… Чантата. Голяма сива чанта като тази – каза клоунът. Той извади една изпод якето си и я даде на Тео. -Имаш късмет. Имам една в мен. Ти трябва да я напълниш с листчета, така че да можеш да си купиш билет.

-Листчета? Те нямат никакъв смисъл. А и аз нямам никакви пари.

– Не, това не са обикновени листчета. Специалните листчета са листчета за добри дела –  късове хартия, върху която трябва да напишеш всяко добро нещо, което правиш. Всяка нощ един ангел ще идва и ще проверява всички тези документи. Ако бъдат одобрени, ще ти дава чипове, с които можеш да си купиш билет за Рая.

– Наистина ли?

-Разбира се! Но не забравяй да побързаш и да напълниш чантата си. Бил си болен дълго и не знаеш дали имаш достатъчно време за пълнене. Това е уникална възможност и ще бъде срамота да умреш преди реализирането й.

Клоунът бързаше. Когато той излезе от стаята, Тео беше замислен и загледан в чантата. Казаното от новия му приятел изглеждаше прекрасно и той нямаше какво да губи от опита. Същия ден майката на Тео пристигна да го види. Той й даде възможно най-много усмивки и направи усилие да бъде по-весел от обикновено, тъй като знаеше, че това я прави щастлива. След това, когато той остана сам, написа върху къс хартия:„Накарах мама да се усмихне днес.“

И той постави листчето хартия в чантата.

На следващата сутрин, веднага след като се събуди, Тео се затича да види чантата. И чипът беше там! Един истински чип за билет към Рая! Всичко изглеждаше толкова вълшебно и прекрасно. Тео с е изпълни с вълнение и той прекара остатъка от този ден в правене на добрини. Той правеше всичко, което знаеше, че ще развесели лекарите и сестрите. Беше приятна компания на децата, които се чувстваха най-самотни. Разказваше дори вицове на малкия си брат и даже научи няколко урока за училище. И за всяко едно от тези неща, той сложи листче хартия в чантата си.

Това се повтаряше всеки ден. Тео се събуждаше с вълнение като преброяваше новите си чипове и работеше много повече за още. Беше принуден да продължи да прави добри дела при максимална скорост, с надеждата да напълни чантата си преди да се разболее твърде много. Всъщност той правеше всичко, което беше по силите му, не само за да трупа чипове в чантата, но и за да радва хората около него.

И въпреки неговото огромно старание,  чантата му се пълнеше много бавно. Тео беше станал най-обичаното дете в болницата. Беше направил много весели и полезни неща … и това в крайна сметка напълно го излекува. Никой не знаеше как се е случило: някои казваха, че неговата радост и отношението му към другите трябва да са го излекували. Други бяха убедени, че персоналът на болницата го обичаше толкова много и е прекарал допълнителни часове в опити да открие лек и да даде най-добрите грижи за Тео. Имаше и такива, които мислеха, че няколко възрастни милионери, които Тео бе развеселявал по време на техния престой в болницата, са платили за ново скъпо експериментално лечение.

Факт е, че всичко това беше в голяма степен вярно. Клоунът от опит знаеше, че е достатъчно човек да сложи малко листчета с добрини в старата сива чанта всяка нощ, за да преобрази всичко, което изглежда като умиращо в живота му. Така идват най-добрите дни, независимо колко дълго те продължат.

Детско-юношески психолог Женя Милушева

Приказките са неизменна част от работата на всеки детски психолог. Те могат да бъдат начин за развитие на детската идентичност и индивидуалност, постигане на емоционална стабилност, справяне със страхове, стимулиране на въображението и фантазията, творчеството и абстрактното мислене, развитие на умения за комуникация, повишаване на самооценката, проява на адекватно за конкретната ситуация поведение.


Още приказки за деца и родители…