Родителите и гнева

Нормално е да се ядосваме на детето си – малките рисуват по стените, по-големите понякога лъжат, а тийнейджърите имат чести изблици на променливи и объркани настроения. В такива ситуации човек често е на ръба на силите си и се случва да избухне. Всеки родител се ядосва, но това може да имат сериозни последици за детето, ако се случва непрекъснато. Излагането на постоянен гняв и непредвидими реакции от страна на родителя може да се счита за вид злоупотреба, наречена емоционално насилие, което от своя страна има отрицателно въздействие върху растежа и развитието на детето, независимо от пола му.

Страх и тревожност

Често гневът на родителите е ужасяващ за децата и тийнейджърите. Те губят почва под краката си, когато станат свидетели на яростта на тези, от които зависят, а човешките рожби от раждането си разчитат предимно на своите родители – на тяхната любов, подкрепа за оцеляване, осигуряване на безопасност и сигурност. В резултат на гнева им  децата могат да живеят във вечно състояние на страх и тревожност.

Малчугани, които постоянно са потърпевши от гнева на родител, в ранна и училищна възраст могат да изпитват силен страх у дома – страхуват се от това, че могат да направят нещо или да кажат нещо нередно като така да предизвикат неодобрението или гнева на родителя. Вместо да се чувстват сигурни и защитени изпитват страх спрямо тези, които ги обгрижват. Може дори да прибягнат до лъжата за самозащита, защото бързо научават, че са налице изобилие от ситуации, в които казването на истината води до гнева ви.

Във връзка с постоянният страх от реакцията на родителя или страх от неговия гняв детето, независимо от възрастта или пола му, понякога става прекалено тревожно и притеснено.  Тревогата може да се изразява по различен начин – от ниски оценки в училище, невъзможност за създаване приятелства, нощно напикаване, страх от тъмното или фобии. По-големите често са объркани и депресивни, което понякога води до мисли за самоубийство или дори действия в тази посока.

Емоционални нарушения

След многобройни яростни изблици детето може да интернализира гнева на родителя и да вярва, че нещо не е наред със самото него. В следствие на това може да страда от депресия, вина, тъга, изолация, ниско самочувствие и чувство на безнадеждност.  Дете, постоянно изложено на гняв или променливи, непредсказуеми настроения на родителя, може да има усещането, че не може да прави нищо както трябва, което сериозно засяга самочувствието и самоуважението му. То смята, че нищо, което прави, няма да получи одобрение от ядосващия се родител. Няма увереност и не успява да заяви собствените си нужди и да има гледни точки, различни от вашите (а често и от тези на връстниците си). Може да бъде прекалено уплашено и да не може да се утвърждава, защото всеки път, когато се опита, гневните ви изблици го карат да вярва, че неговите потребности не са ценни. Неговата липса на самоувереност може да го накара да се държи лошо в училище, да бъде отхвърлено в групата от връстници и немотивирано да постига целите си в учебен план. Възможно е дори да се стигне до цялостно безразличие по отношение на личната хигиена, безопасността или състояние на депресия.  Депресираното дете е способно да се държи зле, а депресирания  тийнейджър  може да злоупотребява с алкохол или да употребява наркотици.

Гняв

Децата наблюдават как родителите им се справят с чувство на неудовлетвореност и отразяват поведението им. Когато си изпуснете нервите, вие изпращате сигнал, че това е приемливо, защото така се държат мама и татко. Едно дете с постоянно гневящ се родител е възможно да се превърне в ядосан и неудовлетворен човек.  Това може да доведе  до агресивно и предизвикателно поведение и тормоз над други деца. Този негов гняв може да се прояви в поведенчески проблеми и противопоставяне спрямо вас, училището, учителите, агресия към връстниците и като цяло в неприемливо поведение в социалната среда.

Запазване на спокойствие

Когато се опитвате да контролирате поведението на детето си вместо своя гняв, изпращате сигнал, че губите контрол и имате нужда детето ви да се държи по различен начин, за да се чувствате по-добре. Но точно уменията ви да запазвате самоконтрола си и управление на яростните емоции има успокояващ ефект върху детето ти. Следващият път, когато се чувствате ядосан, бройте до 10 и поемете дълбоко въздух. Повторете някои успокоителни твърдения за себе си. Задайте на децата ограничения и наложете последствия. Ако гневът ви е толкова силен, че сте склонен да нараните устно или физически детето, потърсете незабавна помощ от помагащ специалист.

Приказката “Яд” от книжката “Мъдри приказки” за деца и родители, може да ни помогне да опознаем своя яд.

Детско-юношески психолог Женя Милушева

Още статии за деца и родители:

Кога да потърсим детски психолог?

Децата и страховете им

Трудното поведение на детето