Това представи цялата работа…

… в съвсем нова светлина

детски психологСлучвало ли ви се е да изпаднете в ситуация, при която сякаш няма никакъв изход. И може би си казвате, че все пак трябва да има някакво решение. В такива моменти си мислим, че нещата никога няма да се оправят. И все пак след няколко дни нещата могат да изглеждат по коренно различен начин и изведнъж решение да изплува в главата ни.

Какво се е случило? Как са се променили нещата?

При възникването си ситуацията е разглеждана по определен начин, който създава възможни решения (в случая – липса на такива). Погледнат от друг ъгъл проблемът би могъл да бъде приет по различен начин. Така се променя значението на ситуацията и създават нови възможности за разрешаването му. Този подход към проблемите се нарича рефреймиг или преформулиране. Преформулирането е в основата на шегите, митовете, легендите, приказките и другите творчески начини на мислене.

Всички ефективни терапии използват в някаква степен рефрейминг. Изключително характерен пример за това е откъсът от книгата „Приключенията на Том Сойер“ на великия Марк Твен:

Здрасти, стари друже! — каза Бен. — Впрегнаха те на работа, а?
Том се извърна рязко и рече:
— О, ама това ти ли си, Бен! Не те забелязах.
— Виж, аз отивам да поплувам. Не ти ли се ще и на теб? Но, разбира се, няма как — нали трябва да работиш! Много ясно!
Том изгледа момчето и отвърна:
— Ти на кое му викаш работа?
— Че това не е ли работа?
Том се захвана отново да варосва и нехайно отвърна:
— Може и да е, а може и да не е. Знам само, че на Том Сойер му е по сърце.
— Хайде стига бе! Да не искаш да ми кажеш, че ти харесва?
Четката продължаваше да се движи.
— Дали ми харесва ли? Не виждам защо пък да не ми харесва! Да не би пък на човек всеки ден да му пада да варосва огради!
Това представи цялата работа в съвсем нова светлина. Бен спря да гризе ябълката. Том изящно прокара четката напред-назад, отстъпи, за да се наслади на резултата, добави тук-таме няколко щриха и отново огледа критично сътвореното. Бен следеше всяко негово движение и му ставаше все по-интересно и по-интересно. Всичко това все повече го увличаше и накрая не издържа:
— Слушай, Том, дай и на мен да побоядисвам мъничко!

Вашият коментар