тревожност

Тревожността на детето

И как да се справим с нея?

Детските страхове и тревожността са едни от най-често срещаните причини родителите да търсят помощ от психолог.

тревожност, страхове, детски страхове, консултация, психолог, как да помогнемСемейството неизбежно бива въвлечено в работата по проблема. Когато говоря със родителите за тревожността на детето, се стремя да дам достатъчно насоки, които са необходима база за промяната.  Някои вече забелязани особености на детските страхове понякога изглеждат на родителите и близките непосилни за управление и е трудно да се намери решение за преодоляването им.

Избягване

Тревожността кара децата да избягват определени дейности или ситуации. Ако например има тревожност относно игра с непознати деца на площадката, детето може да си мисли, че не се чувства добре здравословно и да намери причина да стои сгушено в мама. Близките на детето имат склонност да „мобилизират“ детето като третират тревожността му като неадекватна, неоснователна, „бебешка“. Това засилва усещането за самота на детето. Колкото по-сам се чувстваш в емоционалното си преживяване, толкова повече се засилват симптомите и се засилва избягването ново поведение в тази тревожеща детето ситуация.

 Как да помогнем на детето?

Опитайте се да разберете смисъла на тревожността. С какво това чувство и избягването помагат на детето. Детето трябва да знае, че вие сте разбирате защо то се държи по този начин.

Превъзбуда

Превъзбудата описва поведението на детето, когато е раздразнително, немирно или нервно. Тревожността мотивационно емоционално преживяване, което може да се прояви в активност по здравословни и нездравословни начини.  При превъзбуда детето може да има мотивация да се задвижи и да бъде видяно неговото страдание.

 Как да помогнем на детето?

Когато е възможно насочете детето да използва превъзбудата си по здравословен и продуктивен начин. Оставете го да прекарва време във физическа активност, подкрепете го при изпълнение на задачи, предизвикващи безпокойство (домашна работа) и му позволете да говорят за това, което ги кара да се притесняват. Ограничете захарта и технологично преработените храни

Мисловно предъвкване

Всички ние сме склонни да позволяваме понякога тревожните мисли натрапчиво да ни се въртят в главите. Децата често премислят своите страхове отново и отново. Това поведение кара хората да бъдат хванати в мисловни капани и да мислят само за нещата, които ги тревожат.

 Как да помогнем на детето?

Помогнете на детето да концентрира мислите върху случващото с него в момента, а не към очакванията за утре или следващата седмица. Чудесен начин да се случи това е чрез насочване на вниманието върху сетивата – върху неща, които виждаме, миришем, чуваме, вкусваме и докосваме. Такъв тип дейности могат да помогнат на детето да живее в момента, без да се страхува от бъдещето.

Разстроеност

Когато детето е разстроено, това е емоционалният израз на тревожните усещания – плач, гняв, сърцебиене, скованост, лицеви експресии и други реакции на нещастие. При децата тревожността може да създаде интензивни пристъпи на тъга или тръшкане. Тези начини на изразяване са вик за помощ и имат за цел околните да усетят тревожността.

 Как да помогнем на детето?

Емпатичната комуникация в тези моменти е най-ефективният начин да помогнете за успокояване на детето. Покажете, че разбирате неговото преживяване. 

Апатия

Апатията се изразява в липса на интерес и желание за правене на каквото и да е и показва усещането за безсилие и липса на контрол, които хората изпитват с безпокойство. Децата са особено податливи, тъй като все още не са се научили как да се справят с чувствата си и да управляват ефективно мислите си.

Как да помогнем на детето?

Често хората с тревожност са в състояние да я преодолеят, когато искат да постигнат нещо. Помислете за областите от живота на вашето дете, в които то е състояние ефективно да управлява и контролира своите тревожни чувства. Важно е да знаете какво ги мотивира.

 

Тревожността на детето е тежка за цялото семейство и понякога родителите се чувстват безпомощни спрямо тревожността на своето дете. Не забравяйте, че не е нужно да се справяте сами. Понякога децата, а и вие, заслужавате да получите подкрепа от специалист, за да възвърнете контрола над живота си и да си осигурите спокойствие.