Гладните пиленца – приказка за нашите желания и потребности

Гладните пиленца - приказка за нашите желания и потребности

Имало едно време пет малки пилета, които живеели с татко петел и мама кокошка в една селска къща на едни добри хора. Една сутрин петте малки пиленца се събудиха и бяха много гладни, както много от нас, когато се събудим сутрин или се приберем от училище, детска градина или работа следобед. Нататък Гладните пиленца – приказка за нашите желания и потребности

Приказка за страховете в нашето въображение

Страхове, деца, детски психолог, психологИмало едно време един град, където най-големият страх на всеки човек беше да не се загуби някоя нощ в “Пещерата на страховете”. Никой никога не се беше връщал оттам, и когато някой се изгубеше и се озовеше там, последното, което се чуваше беше огромен писък, последван от няколко силни викове. Хората от града живееха в ужас, че един ден чудовището ще напусне пещерата. ОТ СТРАХ редовно оставяха подаръци и храна в устието на пещерата и те винаги бързо изчезваха.

Нататък Приказка за страховете в нашето въображение

Да бъдеш птица или да бъдеш себе си

Имаше едно време един хопопотам, който живееше в реката близо до едно самотно дърво. Един ден една птица дойде и направи своето гнездо в клоните на самотното дърво. Песните и летенето на птицата предизвикаха такава завист у хипопотама, че той не можеше да мисли за нищо друго. Нататък Да бъдеш птица или да бъдеш себе си

Разводът в приказка

Семейството на слончето Монди

Когато мама Слон и татко Слон се срещнали за първи път много се харесали и заобичали. Ходели по слонски купони заедно, на реката да се къпят, на кино в саваната, купили си жилище и се оженили. Всъщност те толкова много се обичали, че решили да имат дете.

семейство, психолог, развод Нататък Разводът в приказка

Популярната Фифи

Популярната Фифи беше много популярно момиче в училище. Тя беше умна, забавна и се разбираше добре с всички. Не беше никак случайно, че Фифи беше толкова популярна. От най-ранна възраст тя полагаше усилия да бъде мила и приятелски настроена към всички. Нататък Популярната Фифи

Пътят към Рая на болните деца

Имаше едно време едно болно дете на име Тео, което беше болно от рядко и сериозно заболяване. Лекарите казваха, че той няма да живее дълго, но не можеха да кажат точно колко време му остава. Нататък Пътят към Рая на болните деца

Маймуната и нейното малко маймунче…

…или най-хубавото птиче

Един ден кралят на боговете решил, че ще се опита да открие бебето на кое животно е най-хубаво. Затова той предложил всяко животно да му покаже бебето си.  Обявил, че ще даде награда на животното с най-хубаво бебе.

Всички животни са заявили, че ще дойдат, защото те всички искаха да спечелят наградата за най-красивото бебе.

Животните се подредили на дълга опашка, всеки с бебе, за да го покаже на царя. Имало крава с теле, котката с нейното котенце, овца с малкото си агне, лъвът и малкото й, коза и детето й – в действителност всички животни можеш да се сетиш, с техните бебета.

Всички те дефилирали пред царя. Той поглеждал внимателно всяко бебе, за да види кое е най-хубаво. Всички животни се чудели кое бебе царят щял да избере за победител.

След като видял всички животни на големия парад, царят на боговете тъкмо щял да каже кой беше победител. Тогава изведнъж една маймуна дотича с нейното бебе. Тя бутна бебето си в ръцете на царя.

Кралят погледна надолу към малкото същество с набръчкано лице и присвити очи. “Какво, за Бога, е това?” попита царят.

Той си помисли, че това е най-грозното нещо, което някога бе виждал. Държеше бебето далеч от себе си и се взираше в него. “Вземете го веднага!” той каза. “Това е най-грозното бебе, което някога съм виждал!”

Всички животни започнаха да се смеят.

Майка маймуна взе бебето си и го прегърна силно. “Не ме интересува какво ще кажете,” каза тя. “Можете да дадете наградата на когото си решите. Но аз знам, че моето бебе е най-красивото бебе от всички!”

Маймуните, подобно на всички майки, си мислят, че тяхното собствено дете е най-доброто.

Африканска народна приказка

Приказката за Били Пек

Били Пек беше паток от фермата, чиято голяма мечта е да стане въжеиграч. Всеки ден той прекарваше часове наред, опитвайки се да ходи по въжето. Практикуваше, окуражен от своите родители, които като млади бяха практикували същото изкуство. Нататък Приказката за Били Пек

Една история за мравката Зиги и…

Зиги беше една много плаха мравка и най-малкото нещо, живеещо в къщата. Това означаваше, че Мухата го тормозеше безмилостно, казвайки неща като:

Ти не си интересен и забавен, нали? Нямаш абсолютно никаква харизма!”

След това, тя забръмчаваше с крилата си и изпращаше Зиги в стената.

Иска ми се да бях муха – въздишаше Зиги по-късно – тогава щях да бъда по-голям и по-силен и нямаше да се налага да слушам обиди от мухата.”

Така че една вечер, когато Мухата спеше, Зиги се прокрадна бавно и внимателно и се изкачи на тялото й. Той се разположи върху Мухата, а тя не го видя и нищо не знаеше за това.

Сега съм муха -помисли си Зиги – и няма да бъда тормозен повече.

Въпреки това, на следващия ден той разбра, че доста греши. Паякът се появи, спускайки се от тавана на сребърна нишка.

“Ти си толкова мръсно насекомо – каза Паякът на мравката – Не виждам причина някой да иска да бъде приятел с теб.”

Заедно с това, той хвана със своите мощни челюсти новото тяло на Зиги и го ритна силно с всичките си осем тънки крака.

О, не – помисли си Зиги – да си муха е много по-лошо от това да си мравка. Може би, ако бях паяк, нещата щяха да бъдат по-добри.”

Така че по-късно този ден, когато забеляза, че Паякът спи в един тъмен ъгъл, Зиги знаеше какво трябва да направи. Той пропълзя до него и след това бавно и внимателно се изкачи върху тялото на паяка.

Разположи се върху Паякът, а той нищо не подозираше за това.

Сега съм паяк – мислеше си Зиги – и няма да бъда тормозен повече.”

Но още на следващия ден той беше в шок от друго. Една мишка излезе от една дупка в перваза и изписка:

Вие паяците, не заслужавате да живеете в тази къща, защото оставяте паяжини навсякъде, където отидете. А освен това имате твърде много крака.”

Мишката махна с опашка към Зиги, който отиде въртейки се в другата страна на стаята, успявайки да стане от там едвам, а три от неговите краката бяха счупени и безполезни.

Не отново – помисли си той, докато лежеше там. – Това е още по-зле, отколкото преди.”

Така че, когато му дойде времето, Зиги тихо закуцука към дупката на Мишката и внимателно качи своето малко космато тяло. Той се разположи и мишката не знаеше нищо за него.

Така трябва да бъде по-добре – Зиги си помисли –  със сигурност никой няма да тормози една мишка.”

За съжаление, Плъхът не беше съгласен с това. Той каза:

Аз не те харесвам, Мишке. Изглеждаш малка и слаба и аз не те искам тук.”

Той грабна Зиги за врата с острите си зъби и го завлече към отворената врата на предната част на къщата, където използвайки ноктите си го взе и го хвърли навън.

Главата му беше сцепена и Зиги усети как гнева кипва у него. Никъде ли не беше безопасно? Винаги ли има някой, който да те тормози? Нямаше ли животно, което да не наранява другите?

Той се промъкна обратно в къщата и се качи върху спящият Плъх, за да се разположи както и преди. Но ситуацията не беше по-добре. Котката се появи, изсъска и задраска към него. И когато Зиги се качи върху Котката, не след дълго Кучето го намери и го изпъди горе на едно дърво. Той дори не беше в безопасност  върху Кучето, защото Човекът го биеше с пръчка. Изрита го навън, а след това го окова на въже в градината.

“Това е ужасно. Може би щях да съм по-добре там, откъдето започнах – Зиги си мислеше. – Може би трябва да приема острите думи на Мухата.”

Той задърпа въжето, докато в крайна сметка на едно слабо място то се скъса. Върна се в къщата през задната врата, която беше открехната и се качи по стълбите. Зиги се промъкна тихо до Човекът, който лежеше в леглото си и хъркаше силно. Много бавно и внимателно започна да се изкачва по тялото на човека. Той щеше да се разположи върху него, когато спря.

Нещо току-що му хрумна.