Често родителите, които попадат в кабинета на детски психолог споделят колко много внимание изиска детето им, което понякога се опитва да печели по неудобни за нас възрастните начини с постъпки, които трудно можем да подминем.
…страх от раздялата с мама или…
Тръгването на училище обикновено е вълнуващо, незабравимо събитие за малките деца. За някои от тях обаче носи страх или паника. Родителите имат основание за безпокойство, когато детето им редовно се чувства зле, напрегнато, има сериозни или незначителни физически оплаквания, желае да си стои вкъщи вместо да ходи на училище.
Много родители задават въпроса какво да кажат на детето преди срещата с психолог, когато са убедени, че тя е нужна.
Разграничаването на желанията от нуждите е важно за всеки родител. Детските искания могат да бъдат тежко изпитание за родителите, а и сериозен източник на фрустрация.
Ако детето често отказва да приеме „Не“ за отговор, детето и родителя могат да попаднат в капана на ескалиращо напрежение.
Детето иска от вас нещо като шоколад или чипс точно преди вечеря. Ако им се откаже някои деца се научават да усилят шума като се разплачат, викат и станат по-настойчиви.
Точно в това се състои и капана. За някои родители е трудно да издържат на това напрежение и позволяват „само този път“ като поставят искането си „само да млъкне“. Това случайно награждаване на негативното поведение води до неговото засилване всеки следващ път.
Детето бързо разбира, че „Не“ не винаги означава точно „Не“. А може би значи „Опитай пак“, „Не викаш достатъчно силно“, „Дали не можеш и да легнеш на земята“ или „Ако искаш нещо, силно положи всички позволени и непозволени усилия“. Така че ако наистина кажете „Не“, стойте зад думата си.
Все пак детето трябва да знае за какво и как може да бъде настоятелно.
